Известният руски опозиционер и блогър Иля Варламов публикува обширен
репортаж от свое пътуване до София, в който съсипва от критики визията и
градоустройството на българската столица. Ето какво му е направило
впечатление у нас.
Известният руски опозиционер и блогър Иля Варламов
публикува обширен репортаж от свое пътуване до София, в който съсипва от
критики визията и градоустройството на българската столица. Ето какво
му е направило впечатление у нас. Преводът е статията "Курица не птица,
Болгария – не заграница" (Кокошката не е птица, България не е чужбина) е
на OFFNews, със съкращения.
Вчера за първи път се оказах в българската столица. Идвал съм наблизо, но никога в София. Сега се поправям.
В съветско време страната беше доста популярна сред руските туристи.
По принцип изборът "накъде да пътуваме" беше твърде ограничен. България
бе едва ли не единствената възможност за достъпен курорт в чужбина.
Имаше даже и служове, че страната можела да стане 16-ата република в
СССР.
Сега туристите заобикалят България отстрани. Има къде-къде
по-конкурентни направления. За история отиват в Италия и Гърция. За да
разгледат красив град - в Прага или Будапеща. За море се предпочитат
Хърватия и Черна гора. Съседите на България просто се оказаха
по-конкурентоспособни.

София е достатъчно интересен град. Но за един ден престой. Да се види
всичко, което си струва, е лесно, тъй като забележителностите са
концентрирани в центъра на българската столица. Правите една обиколка и
край - няма вече къде да ходите и какво да гледате. Градът е беден и
неугледен. Краските се допълват от панелните комплекси в покрайнините,
които са толкова добре познати на съветските хора.
В продължение на десетилетия Източна Европа живееше като в парник под
опеката на големия съсед на изток. След краха на СИВ тези държави бяха
прибрани от Европейския съюз. Но според мен никой не знаеше какво да
прави с тях. Да развива туризъм? Е, това е съмнителна история. За същите
пари може да се пътува в Западна Европа след отварянето на границите.
Да се развива производство? Да, в България има нелошо вино, ама, да сте
си го купували? Виждали ли сте го някъде? Аз на българско вино не съм
попадал нито в Европа, а още по-малко в Русия. Екзотика и самобитност?
Не мисля, че правите разлика между Словения и Словакия, за да различите
София от Букурещ. Изобщо в Източна Европа като цяло е доста унило и
скучно. Мое мнение.
Сигурен съм, че по света има много хора, които смятат София за най-прекрасното място и с удоволствие идват тук.

Както знаете, след Втората световна България бе управлявана от
комунистите и до последно членуваше във Варшавския договор и бе типичен
представител на социалистическия блок.
През 1989-1990 г. в България имаше кадифена революция (или по-скоро
държавен преврат). Година преди отмяната на Варшавския договор страната
се оттегли от контрола на Съветския съюз и се отправи на запад, макар че
до 1997 г. там управляваха бившите комунистически лидери. През 2004 г.
България се присъедини към НАТО, а през 2007 г. и към ЕС.
БВП на глава от населението на България по паритет на покупателната
способност е 21 578 долара (по данни на МВФ) или 20 329 долара (по данни
на Световната банка). Което и да гледаме, това е най-бедната страна в
Европейския съюз (Румъния, Хърватия, Латвия и Гърция са по-богати). По
този показател положението в България е по-добро, отколкото в Беларус и
Туркменистан, но е по-лошо, отколкото в Русия или Казахстан.
През 80-те години на ХХ век населението на България почти достигна 9
милиона души, но след това неумолимо започна да намалява. Само за
последните 6 години страната е загубила над 300 000 от жителите си. Към
края на 2017-а населението на България се оценява на едва 7,05 милиона
души.

Повечето българи живеят в столицата и големите градове. София е
засегната в по-малка степен от демографската криза – видимо е, че
причината затова е, че тук идват да работят много хора от
провинцията.Сега населението на столицата е 1,350 милиона - повече
отколкото в Нижни Новгород и по-малко от Екатерининбург.
Разходих се до покрайнините, видях как живеят циганите. Трябваше ми
някаква екзотика. А циганите тука са много. Българите хич не ги
харесват. "Те отиват в Европа, за да просят и навсякъде се представят за
българи! Позорят ни", жалва ми се шофьора на таксито.
Но всъщност първата среща с българските цигани е много вероятно да е
при пристигането на летището. Тука те не просят, както може да се
предположи, а работят. 90 процента от таксиджиите на софийската аерогара
са цигани. Работата е слабо платена и тежка, така че за българите не е
атрактивна. Жалко е, че в София няма Юбер. Таксито до центъра на града
струва 10 долара.
България е една от малкото страни по света, в които циганите са
значителна част от населението, например 5 процента. Тоест това
малцинство тук е колкото в Русия са татарите и украинците взети заедно.
За 280 000 души циганският език се явява роден. Отгоре на всичко
циганите не са вторият по численост етнос в страната, а турците. В
България на практика няма румънско малцинство.
В София по официални данни циганите са по-малко от 20 000, но местните смятат, че са поне два пъти повече.
Ромите живеят в отделни махали. Властите се опитват периодично да ги
интегрират в българското общество, но засега никак не им се получава. А
циганските квартали лесно се разпознават по струпания боклук.
И по бельото. Ако през цялата улица са опънати простори с бельо,
значи там живеят цигани. Семействата им са големи, а момичетата започват
да раждат веднага след като съзреят полово. Така до 20-годишната си
възраст една млада циганка може да роди 3-4 деца. Естествено, те не
ходят на детска градина. После игнорират и училището. Все пак дори и да
го пратят да учи, циганчето рядко добутва след 4-и клас.

Най-големият цигански квартал е "Факултета". Неговото население още
преди 10 години се е оценявало на 45 000 души. Очевидно, почти всички от
тях са цигани, така че официалните данни за 20 хиляди цигани в цяла
София вероятно са нереални. Поисках от шофьора да отидем там.
Таксиджията неохотно се съгласи. Още не бяхме стигнали и той затвори
всички врати и вдигна прозорците. Бях възмутен. Как така?! Как да
снимам? На което шофьорът, възрастен огромен човек на 40 години, ми
обясни, че няма как да снимам. Че циганите били много агресивни и че
изобщо не можело да спираме там.
Освободих шофьора и отидох в района пеша. Като цяло често срещам
напълно неоправдан страх от бедните квартали и техните обитатели. Бил
съм на много опасни места, от най-опасните квартали на Буенос Айрес до
африканските гета. И никога не е имало проблеми. Важно е с каква нагласа
отивате. Ако отидете и възприемате хората като диви животни, тогава
това се усеща и, най-вероятно, ще срещнете агресия. Трябва да отидете с
усмивка, като стари приятели. Ако сте приятелски настроени, хората ще
бъдат приятелски настроени към вас. В продължение на 30 минути скитах с
камерата в района и никой не ме задаваше въпроси и не показваше агресия.
Дори не ме изгледа накриво.
По отношение на архитектурата "Факултета" не може да се сравни с циганския лукс, който срещнах в Румъния или Молдова.
Цигани просяци в София не срещнах. Всички работят. Някои крадат, други събират метал от кофите за боклук.
****
Източник: offnews.bg

0 Коментари