Преди 1990 г. консервната промишленост в България бе сред водещите в Европа. Фабриките бълваха големи количества продукция, а износът бе гарантиран. Плодови и зеленчукови консерви произвеждаха над 40 предприятия, които даваха препитание на десетки хиляди работници.
Чрез задължителните бригади хиляди ученици и студенти даваха своя принос в събирането и преработването на земеделската реколта, която няма край.
С края на СИВ обаче дойде и залезът на огромна част от предприятията в сектора. До средата на 90-те много от тях фалираха. Спряха работа „Дунавия“-Русе, силистренският „Нектар“, свищовският консервен завод „Република“, старозагорският комбинат „Петко Енев”, консервните предприятия в Разград, Видин, Бойчиновци, „Варна плод“, „Кюстендилски плод“, комбинат „Ягода“ – Ямбол и др. Новите пазарни стопански реалности в сектора не пожалиха и двата най-големи консервни комбината у нас - пазарджишкия „Марица” и „Витамина” в гр. Стамболийски, от които днес е останал само споменът за славната ни социалистическа консервна промишленост.
„Марица” бе най-голямото консервно предприятие на Балканите. То произвеждаше огромни количества продукция. В най-силните години на комбината той поглъщаше 5000 тона захар годишно, необходими за производството. Само за Англия в този период всяка година са изнасяни 5 млн. бройки с различни видове конфитюр, още 5 млн. от легендарните малки червени консерви с лютеница са отивали за Западна Германия. Горе-долу същите бройки заминаваха за Съветския съюз под формата на еднолитрови консерви със сладко и конфитюр, което руснаците обожаваха.
Заводът изхранваше хиляди земеделски производители от региона. Тонове с домати в ремаркета пристигаха само от студентските и ученическите бригади. В цеховете на комбината се трудеха над 3500 души.
Другият ни голям консервен мастодонт бе „Витамина” в гр. Стамболийски, където 3000 души произвеждаха огромна по тонаж продукция. През 80-те в комбината се правеха над 80 вида консерви от плодове и зеленчуци. Асортиментът включваше още 106 вида сокове, конфитюри, нектари, салати, туршии, замразени и стерилизирани продукти.
Най-популярната марка на „Витамина” е позабравената вече „лютеница с момиченцето“. Заради неповторимия си вкус тя бе изключително търсена и в Съветския съюз, където основно се експортираше. “Витамина” изнасяше още за Англия, Франция, Германия, Норвегия, Дания, Испания, Монголия, Япония, Чили, Куба, САЩ, Алжир, Мароко, Гана, ОАР, Австралия.
Чрез задължителните бригади хиляди ученици и студенти даваха своя принос в събирането и преработването на земеделската реколта, която няма край.
С края на СИВ обаче дойде и залезът на огромна част от предприятията в сектора. До средата на 90-те много от тях фалираха. Спряха работа „Дунавия“-Русе, силистренският „Нектар“, свищовският консервен завод „Република“, старозагорският комбинат „Петко Енев”, консервните предприятия в Разград, Видин, Бойчиновци, „Варна плод“, „Кюстендилски плод“, комбинат „Ягода“ – Ямбол и др. Новите пазарни стопански реалности в сектора не пожалиха и двата най-големи консервни комбината у нас - пазарджишкия „Марица” и „Витамина” в гр. Стамболийски, от които днес е останал само споменът за славната ни социалистическа консервна промишленост.
„Марица” бе най-голямото консервно предприятие на Балканите. То произвеждаше огромни количества продукция. В най-силните години на комбината той поглъщаше 5000 тона захар годишно, необходими за производството. Само за Англия в този период всяка година са изнасяни 5 млн. бройки с различни видове конфитюр, още 5 млн. от легендарните малки червени консерви с лютеница са отивали за Западна Германия. Горе-долу същите бройки заминаваха за Съветския съюз под формата на еднолитрови консерви със сладко и конфитюр, което руснаците обожаваха.
Заводът изхранваше хиляди земеделски производители от региона. Тонове с домати в ремаркета пристигаха само от студентските и ученическите бригади. В цеховете на комбината се трудеха над 3500 души.
Другият ни голям консервен мастодонт бе „Витамина” в гр. Стамболийски, където 3000 души произвеждаха огромна по тонаж продукция. През 80-те в комбината се правеха над 80 вида консерви от плодове и зеленчуци. Асортиментът включваше още 106 вида сокове, конфитюри, нектари, салати, туршии, замразени и стерилизирани продукти.
Най-популярната марка на „Витамина” е позабравената вече „лютеница с момиченцето“. Заради неповторимия си вкус тя бе изключително търсена и в Съветския съюз, където основно се експортираше. “Витамина” изнасяше още за Англия, Франция, Германия, Норвегия, Дания, Испания, Монголия, Япония, Чили, Куба, САЩ, Алжир, Мароко, Гана, ОАР, Австралия.
0 коментара:
Публикуване на коментар