Майката на нацията се зари в собствените си спомени
седнала на една люлка от детството си, както по времето на социализма,
когато децата не бяха богати, но щастливи. Тя бе завладяна от онази
приповдигната и умилителна нагласа на спомнящия си, илюстрираща съждение
от типа на: „Каквито и да са спомените от детството ми, те са винаги
хубави, мили и истински!“
Накратко казано, детството е период на безгрижие,
свързано с израстването на личността посредством развлечения и ведър
поглед към бъдещето. Дали с това свое поведение майката на нацията не
иска да ни покаже теоретичната част на въведението, че детския живот е
като настоящият - игри, труд и забавления или пък може да иска да ни
обясни, че управлението на държавата е лесно и просто, като детска игра.
0 Коментари