Истинска война е на път да избухне в Казанлък, след като група гневни
граждани възропта срещу плановете на властта да премахва паметника на
Георги Димитров край яз.Копринка. От понеделник — 2 април, започва
подписка, а плановете са окачествени като «вандализъм, не само защото е
част от нашата история, но и защото български творци са вложили труда,
енергията и ентусиазма си да съхранят народната памет“.
Поредната атака срещу паметник е част от общата русофобска и
атлантическа политика на управляващата олигархия, която все повече
освирепява поради надигането на сериозен ропот сред обществото.
Формалният повод е искане на «Съюза на репресираните», но подобни
бутафорни организации се ползват от управляващите, за да стартират
инициативи, замислени от самите управляващи. Идеята е да изкарат, че
«народът иска» и те просто реагират на това.
Всъщност народът иска точно обратното. В последните години оценките
на социализма се завръщат в зоната на реализма, т.е. стават доста
по-позитивни от тоталното оплюване и очерняне, което наложиха след 1989
г. Фактически социализмът се оказва доста прогресивен етап от историята
ни, най-малкото сравнен с това, което го последва. Именно поради това
пробуждане на народа, се пробужда и злобата на пещерните анти-комунисти,
които искат вече да забранят дори да носиш «Че Гевара» на фланелка, та
дори искат и да махат петолъчките от гробовете на комунистите. Твърде
вероятно е обаче да постигнат точно обратното.
С излизането на истината, започва преоценка и на т.нар. «репресии на
комунизма». Оказва, че че поне 99% от «репресираните» са били обикновени
криминални престъпници, които са се възползвали от смяната на режима,
за да се реабилитират. като се изкарат «жертви на комунизма». Те обаче
биха били в затвора и при капитализма, и в САЩ, и навсякъде в западния
свят. Извънредни амнистии се случват само при революции, когато в
бърканицата се губи възприятие кое какво е. С времето обаче нещата се
успокояват, и утайката си отива отново на мястото.
Дали народът ще победи властта за паметника на Георги Димитров, е
донякъде въпрос до кога тази загубила напълно народното доверие, власт,
ще оцелее…
——
Уточняваме, че искането е да се демонтира гранитният паметник на
Георги Димитров, край язовир «Копринка» и той да бъде поставен в Музея
на социалистическото изкуство, «където му е мястото».
Това каза Крум Владев — координатор на местната структура на Съюза на
репресираните в Казанлък, пред БТА. Като мотиви за това искане на
наследниците на убитите от Народния съд казанлъчани, той посочи
съпричастността на Георги Димитров към издаването на присъдите им.
Крум Владев показа и оригинала на присъдата на своя баща Косьо Крумов
Владев, осъден на разстрел през февруари 1945 година от Народния съд в
Бургас.
Съюзът на репресираните в Казанлък ще изпрати писмо с искане до
Общината, да бъде поставена паметна плоча на сградата на местното
читалище «Искра», където през зимата на 1945 година е заседавал
Народният съд в Казанлък, произнесъл присъдите на 22-ма казанлъчани,
разстреляни на 2 март 1945 година.
Общо 94 жители на Розовата долина получават различни присъди по време на заседанията, 58 от тях са от Казанлък.
Редакцията проведе бегло проучване по въпроса за делата и заслугите
на гореспоменатия инициатор за събарянето на паметника на Георги
Димитров е бързо откри първоначални сведения относно «великите дела» на
«репресирания» Косьо Крумов Владев. Оказа се, че той е
Костадин /Косьо/ Крумов Владев,полицейски началник,
един от най-жестоките палачи в Бургаска област. Награден от цар Борис
III, но няма сведения дали царят е знаел в какво точно се изразява
заслугата на Косьо Владев към Короната. Със сигурност хиляди хора са
пожелали смъртта му хиляди пъти преди Народния съд.
Ето и документите, потвърждаващи горенаписаното.
0 Коментари