“Що я криете, бе? Защо не я кажете на народа

“Що я криете, бе? Защо не я кажете на народа – да се гордее?” – Петър Димков

“… Действително не си знаем историята. Що я криете, бе? Защо не я кажете на народа – да се гордее? Писателката Вера Гюлгелиева, която пише върху исторически сюжети, един ден ми каза, че нейна приятелка, английска писателка, й писала: – Вера, радвай се, има едно голямо откритие. Знам, че ти се интересуваш и пишеш за богомилите. Сега в Шотландия възстановявали най-стария и голям замък. И какво открили там? Зазидана една колосална библиотека само с богомилска литература. Оказало се, че първият архиепископ в Англия бил ваш богомил!

Ето сега – у нас са унищожавали, но са я запазили пък оттатък. Да е жива и здрава Людмила Живкова, че благодарение на нея по света разбраха за нашия малък български народ, че го е имало, че е давал и разнасял култура и духовност, а не е грабил. Като била в Швеция, на Аксиния Джурова й казвали: Елате, вземайте! Книгите не могат да отидат при вас, но тук има ксерокси, възползвайте се! И безплатно ще ви се даде… Ако трябва, и платете! Там се намирали много интересни сведения за богомилите.

Нали и нашият Николай Райнов, когато превеждал „Песента на Нибелунгите“, много страдал за това, че у нас цар Борил го криеха. По искане на гръцкия патриарх обявяват и у нас Вартоломеева нощ. Само през една нощ са избили 450 хиляди души и са принудили стотици хиляди хора да тръгнат голи и боси и търсят спасение по света. Така е, когато един народ изпадне в голяма беда. До такава паника се е стигнало. А нашите прикриват това. Нека се знае, че това са го правили наши боляри – подлеци и предатели на народа.

И Райнов в книгата за Нибелунгите пише така: И когато българските богомили голи и боси минаваха през нашите държави, за да си търсят ново отечество, правеха впечатление, че всеки си имаше две торбички: в едната си носеше хлебец, а в другата – билки. Лекуваха хората из Европа, а те им даваха хлебец. Старейшините им пък – съвършените, – познаваха болестите по очите. Кой ги е научил на тази дарба?. Аз знам: Боян Мага ги е научил. Ето корена на природолечението.

Богомилите дадоха на Европа Реформацията. Прочетете Раковски какво пише: Една голяма маса българи се заселва в Италия, в Ломбардия. Там се криели, гонени от папата. Данте също от богомилите научава легендите за живота в „Горния“ свят. И което е научил, го пише в поетична форма. Чисто богомилско учение. И в Ломбардия, и навсякъде са все наши богомили. Във Франция са катари. Има бугри, албигойци и всякакви – все богомили… Трябва да се гордеем с историята си!

Чие дело е например Хагската конвенция да не се избиват пленниците? Пак е българско дело.

Когато богомилите помагат на цар Иван Асен да се справи с тоя гад Борил, който убил баща му, целият народ го посреща с почести – още дори не оформил държавата си. Тогава гърците, въпреки че имат сключен договор, с коварство използват да ни окупират. Но когато царят ни тръгва на поход за защита, Бог ни помага, защото народът му казва: – Не бой се, целият народ е с теб! И както се вдигнахме всички при Ивайло, така и при теб ще го сторим. И победиха.

Какво направиха? Императорът пленен, войските му също до един пленници. И тогава съветниците богомили на нашия цар го учат: Не бързай! Покажи на целия свят, че България има нов цар, който не убива пленници. И тогава ще видиш какво ще стане с България. Царят ни тогава събира всички свои вождове, боляри и прочее и се обръща към пленените: – Ромеи, вие си изпълнихте вашия дълг към своя император и вашата държава. Бихте се като добри войници. Сега сте наши пленници. Аз ви подарявам свободата! Вървете си и кажете, че в България има цар, който не убива пленници! Ония са стъписани. Смеят се. Много от тях плачат. Какво да правят? Най-после тръгват, но все се обръщат. Страх ги е да не е капан. А когато наближават крепостите си и ги питат: Вас не ви ли убиха? – Не! – отвръщат. – Там има нов цар, той не убива пленници. Подари ни живота. И така тръгва животът у нас.

През царуването на цар Симеон почти няма войни. Това е и Златният век за страната ни. Но защо не го казвате това на народа си, бе? Защо го криете? Нека се гордее! Ето, това сме били – гордейте се! Да ни свалят всички шапка, а не да ни смятат людоеди. Сърбите от мухата правят слон, а ние от слона – вирус. Трябва да се знаят тия неща… Така беше… Извинете. Поувлякох се (смее се през сълзи).”

Из “Петър Димков – откровено”
“Цар Симеон при Ахелой
художник Васил Горанов.

Цвета Кирилова,
Сдружение Азбукари