Заради многократните си опити да защити този военен потенциал ген. Ангел Марин бе уволнен като командващ Ракетните войски и артилерията от президента Петър Стоянов през 1998 г.
В края на 80-те години на миналия век ракетите СС-23 в Телиш е трябвало да бъдат окомплектовани с бойни глави с обемен взрив, поразяващи на принципа на вакуумната бомба. Демократичните промени в страните от Източна Европа обаче изпреварили заплануваната доставка на тези бойни части от бившия Съветски съюз. Това разкри пред „Преса“ бившият главен инженер на 76-а фронтова ракетна бригада в Телиш – полковникът от резерва инж. Марин Шкодров.
Той е основна фигура в организацията по приемането на ракетните установки СС-23. Те пристигат с вагони до България с ферибота Варна-Иличовск и влизат във военния завод „Девети май“ – Червен бряг. Разтоварването на първите три започва в 23,00 ч. на 15 октомври 1986 г. По това време в „Девети май“ имало само военни от поделението в Телиш.
Охраната на операцията
е осигурена от бригадата, естествено, с активното участие на военното контраразузнаване. Според ракетчика мерките за опазването на тайните на поделението са изключително ефективни. Бившите ни противници от Северноатлантическия блок не са наясно какво точно има в Телиш. По онова време нашите спецслужби прехващат турска разузнавателна сводка, в която пише, че в селото има поделение на противовъздушната отбрана, чиято задача е да охранява небето над завод „Девети май“ и над плевенския Нефтохимически комбинат.
Въпреки че сме били съюзници във Варшавския договор, руснаците също не казват цялата истина за възможностите на въоръжението, което са ни предоставили. В първите години след получаването на комплексите СС-23 у нас са изпратени т. нар. гарантийчици. Тяхната задача е да следят за правилната експлоатация на оборудването и в случай на технически проблем да съдействат за отстраняването му.
„Веднъж поканих на гости у дома един от тези гарантийчици. Тогава от него разбрах една от дълбоко пазените тайни по онова време – че докато е в полет, бойната глава на СС-23 може да се пренасочи от спътник. Когато тя излита с ракетата, са й зададени координати на целта. В определен момент от нейното движение обаче те могат да се променят към друга цел. Така става още по-трудно за противоракетната отбрана на противника да я унищожи във въздуха. Това е нещо, за което ние в поделението не знаехме“, уточнява Марин Шкодров.
Установките за СС-23 в поделението са осем – всяка от тях с по две ракети. Освен това осем пусково-зареждащи машини карат по една резервна ракета – за третия залп. Общо съхраняваните ракети от този тип в Телиш са 24. В случай на война до 6 часа след подаването на сигнала личният състав на бригадата трябвало да бъде готов да посрещне сборочните бригади от Киевския военен окръг. До боен пуск на СС-23 на полигона Капустин Яр в Астраханска област така и не се стигна. Такова учение е планирано, но не се осъществява заради под писания на 8 декември 1987 г. договор между СССР и САЩ за съкращаване на ракетите с обсег от 500 до 5000 км.
Комплексът СС-23 е извън тези параметри – далекобойността му е до 400 км, и не е включен в списъка за унищожаване. Американски специалисти обаче доказват, че теглителната сила, която създава твърдото гориво, може да изпрати бойната глава на 740 км. За да се постигне това, е достатъчно да се подменят някои елементи в пусковата установка. Руските им колеги възразяват, че това на практика е невъзможно, но въпреки аргументите им комплексите са включени в списъка за съкращаване. Освен СССР такива комплекси е имало само в България, в бившата Чехословакия и Източна Германия.
У нас ракетите остават на въоръжение до 2001 г. Под натиска на САЩ на 19 декември със 178 гласа „за“, 3 – „против“, и 2 – „въздържал се“, Народното събрание взема решение за унищожаването на нашите СС-23 до 30 октомври 2002 г. Месец по-късно тогавашният министър на отбраната Николай Свинаров издава заповед тези ракети да бъдат свалени от въоръжение. Операцията по нарязването на комплексите започва на 9 август 2002 г. и приключва в определения срок.
Заради многократните си опити да защити този военен потенциал ген. Ангел Марин бе уволнен като командващ Ракетните войски и артилерията от президента Петър Стоянов през 1998 г. Той продължи битката за съхраняването на българските СС-23 и след избирането му за вице на президента Георги Първанов.
Стигали и Космоса
Създателят на СС-23 академик Сергей Непобедими имал идея те да се използват за изстрелване на спътници с цивилно предназначение. Тя била напълно реална, смята полковник Шкодров. Апогеят на траекторията на СС-23 е 119 км при тегло на бойната й част от 715 кг и максимална далечина на стрелбата 400 км. А при минималната дължина – 50 км, ракетата достига височина от 154 км. Като се намали теглото на носената част, тя ще може да достигне по-голяма височина – до 250 км. Това е достатъчно за изстрелването на спътници, твърди Шкодров.
=========================================================
Защо не дадохме на САЩ ракетите СКЪД
След 10 ноември се смениха и враговете, и съюзниците. А за да влезе България в НАТО,едно от условията беше да унищожи ракетите си СКЪД и СС-23. Във военното ни ведомство и генералитета започват спорове, мерки, разпореждания. В книгата си „Лъжата. Жан,Иван и Величеството” (изд. „Труд“, С. 2004) Тошо Тошев разказва подробности около „сондаж“ от страна на САЩ. Предложили да не се охарчваме за ликвидирането на ракетите, а… тайно да им ги дадем.
Искането е неофициално, тъй като отвъд Океана очаквали да откажем. Защото армията ни е получила съветските ракети по договор – без право да ги отстъпваме. Обаче двама жълти министри – външният Паси и военният Свинаров, са готови да приемат американското искане. Премиерът Сакскобургготски обаче не бърза да похвали министрите за сговорчивост. И споделя смущението си с президента Първанов. За този епизод Тошо Тошев пише:
„В един от нашите разговори с президента Първанов – обядвахме двамата в „Скай Плаза“ при Оги Мочанов (28 февруари 2003), и нямаше как да не си говорим за предстоящата война в Ирак… Изведнъж се сещам и за историята с ракетите СКЪД и го питам как е завършила.
– Знаеш много добре – ракетите бяха унищожени у нас – усмихва се Първанов, защото очаква следните думи:
– Това го прочетохме във вестниците.
С други думи, не ми отговаряй формално, моля!
– Премиерът наистина ми се обади… Беше притеснен… Бях на същото мнение, защото договорът с Русия, по-точно със Съветския съюз, не допуска такива дарения или сделки.
– Как реагираха американците?
– Мисля, че нормално. Те допускаха отказа по същата тази причина. А знаеш ли какво ми каза Путин?
Това вече е интересно – Първанов бе на официално посещение в Русия през септември (2002), където се среща няколко пъти с руския президент.
– Още от началото разговорите ни тръгнаха доста приятелски и като обсъдихме един куп неща, реших да го питам за СКЪД-овете. Малко бе вероятно, но допусках, че може да каже например така: „Тези ракети не ни интересуват. Вече. Правете каквото намерите за добре.“ При една такава позиция можехме да мислим как да
решим кое е изгодното за България.
Руският президент изслушал въпроса, облегнал се назад в креслото си, помълчал и бавно, сякаш мисли на глас, казал:
– България, разбира се, може да реши както си иска. Независимо от договора, тези ракети са ваши… Но… тя трябва да прецени какво ще си помислят останалите държави. При едно такова положение, аз мисля, че ще се изложите пред всички. И в САЩ дори ще знаят, че на България не може да се има доверие…“
pressadaily.bg
Ракетният комплекс СС-23 – една страховита защита от времето на Студената война – оръжие от миналото, предопределило до голяма степен бъдещето на България!
Във видеото ще видите историята на „най-сигурния щит на България”, пазен в дълбока секретност, чието публично споменаване предизвиква разгорещени медийни полемики и люти междупартийни спорове.
Източник:opoznaybulgaria.com
0 коментара:
Публикуване на коментар